Категории
• Мъдростта на вековете • Новата Ева • Обичам да чета • Сродни души • Красотата е навсякъде • Смехурко
Най-разглеждани
• Днес • Вчера • Последната седмица • Последният месец • Всички
Най-харесвани
• Днес • Вчера • Последната седмица • Последният месец • Всички
Моите публикации
• Нова • Предложени • Публикувани
Вход
НА ЦИРК

Веднъж, когато бях юноша, двамата с баща ми чакахме на опашка за билети за цирк. Най-сетне между нас и гишето остана само едно семейство. Това семейство ми направи много силно впечатление. Имаха осем деца и всичките бяха под 12 години. Виждаше се, че не са богати. Облечени бяха бедно, но чисто. Децата бяха добре възпитани, стояха зад родителите си и си чакаха реда чинно и мирно, строени две по две, хванати за ръце. Бъбреха оживено за клоуните, слоновете и другите номера, които щяха да видят тази вечер. Личеше си, че е първото им посещение в цирка. Отсега се виждаше, че това е голямо събитие в детския им живот. Таткото и майката стояха начело на цялото ято, из-правени колкото могат по-гордо. Жената държеше съпруга си за ръка, вдигнала глава към него, сякаш казваше: „Ти си моят рицар в сияйни доспехи". Той се усмихваше и се надуваше от гордост, а с поглед сякаш й отвръщаше: „Да, точно така". Билето-продавачката попита бащата колко билета ще желае. Той гордо отвърна: - Ще взема осем детски билета и два за възрастни, за да заведа цялото си семейство на цирково представление. Билето-продавачката му каза цената. Жената пусна ръката на съпруга си, главата и клюмна, устната на мъжа затрепери. Бащата се наведе малко по-напред и попита: - Колко казахте? Билето-продавачката повтори цената. Мъжът нямаше толкова пари. Как да се обърне и да каже на осемте си деца, че няма пари да ги заведе на цирк? Като видя какво става, баща ми, извади от джоба си двайсет доларова банкнота и я пусна на земята. (В никакъв случай не може да се каже, че тогава бяхме много заможни!) Баща ми се наведе, вдигна банкнотата, потупа мъжа по рамото и рече: - Извинете, господине, това падна от джоба ви. Мъжът разбра какво става. Той не просеше милостиня, но определено оценяваше помощта в тази отчайващо сърцераздирателна и неловка ситуация. Погледна баща ми право в очите, пое ръката му с две ръце, стисна здраво банкнотата от 20 долара и с треперещи устни и стичаща се по бузата сълза, отвърна: - Благодаря ви, господине, благодаря ви. За мен и семейството ми това наистина означава много. Двамата с баща ми се върнахме при колата и се прибрахме вкъщи. Тази вечер не отидохме на цирк, но не може да се каже, че останахме и без нищо.

Джак Канфийлд, Марк Хансен
http://www.elixiria.bg/пилешка-супа-за-душата-трета-порция
Ключови думи: Джак Канфийлд, Марк Хансен
Категория: Обичам да чета
1833
Опитът не е това, което се случва на един човек
Обичам да чета
Едно момиченце
Обичам да чета
Онези от нас, които отказват да рискуват
Обичам да чета
Бялата гарденияНа всеки рожден ден след
Обичам да чета
Не е нужно да крещиш на света, колко си щастлив
Обичам да чета
След време човек научава тънката разлика между тов
Обичам да чета
Истинският вълшебен дух живее постоянно в твоето
Обичам да чета
Трябва да умееш
Обичам да чета
Kaзват, че вече сме големи за да играем на
Сродни души
Moята майка беше полусляпа
Обичам да чета
Споделете ваши любими цитати, мъдри мисли и притчи
Facebook login
Печеливш за м.Април 2015
Най-разглеждани
Най-харесвани
Две неща са наистина безкрайни
:)